Север Юг – Епизод 10

Към три часа следобед носовите оръдия на неприятеля започнаха да обстрелват кораба ни. Тогава свихме част от платната, застанахме на траверс към „Ал-цест“ и открихме непрекъснат огън, на което англичаните ни отвърнаха с ярост. След около едночасова битка нашият капитан, който вършеше всичко наопаки, реши да опита с абордаж. Но ние имахме вече много ранени и убити, а останалият екипаж бе загубил бойната си стръв; при това бяхме понесли значителни поражения и много от мачтите ни бяха повредени. В момента, в който вдигахме платна, за да се приближим до „Алцест“, нашата грот-мачга, която не се държеше за нищо, рухна с ужасен трясък. Англичаните се възползуваха от суматохата, която последва след тази беда. Корабът им мина покрай кърмата ни и на разстояние половин изстрел от пистолет изпразни в нас всичките си оръдия; така той премина край нашата нещастна фрегата по цялата й дължина от тази страна, откъдето можехме да противопоставим само две малки оръдия. В тези минути аз се намирах край Роже, който сечеше въжетата, все още придържащи съборената мачта. Изведнаж го усещам как ми стиска здраво ръката; обръщам се и го виждам, че се свлича на палубата, целият облян в кръв. Бе прострелян в корема с кар-теч.—    Добро сърце! — каза полковникът и целуна дъщеря си по челото. — Драго ми е, като гледам как се жертвуваш, за да смекчиш нещастието на хората. Ще останем; човек никога не съжалява, когато направи добро.и я намрази за това, че е там и говори така.